Неустоим е вечният човешки порив към мисловните дълбини, към онова просветление (затъмнение), характерно за романтичните, с тежнения към философски приключения личности. Нещата добиват още по-завързан характер, когато около решаването на някои вечни въпроси на битието се прибавят стремежа към чувствени наслади и постоянната неудолетвореност, поради тяхната недостатъчност, така характерна за похотливите, постоянно разсъждаващи върху смисъла на нещата личности.
Пътуванията из мрачните лабиринти на човешката мисъл често поставят любознателния турист в непредвидими положения, било денем, било нощем, по гащи или без тях. В подобна ситуация се озовах и аз през едно весело лято, преди десетина години. На зелен и непознат от географията връх, край Рибарница прекарвахме бавни дни, изпълнени от онази щастливата забрава на опиянението, характерна за безгрижните, пълни с бъбриви погледи и палави пръстчета философски школи под звездите.
Денем, над палатките се носеше щастливото хъркане на изморените от нощните диспути участници в симпозиума. Пъргави философски вършееха около пушещото огнище. Сред весел смях приготвяха обяда на отмарящите след интелектуалните и физически напъни мислители. Тогава аз, като по-ранобуден, измъквах спалния чувал под навеса от папрат, наливах си добре, изстудено в планинския поток пиво и поглеждах щастливо над вкусната якичка, образувана около ръба на стакана. Панорамата беше зашеметяваща! В трептящия от слънце и зеленина ден, пред очите ми тичаха гористите върхове на Тетевенската планина с пенливата река там долу, а закачливо вибриращите, весело намигащи голи гърди на философските около скарата ме караха да поема щастливо въздух и отпивайки от пенливата течност си казвах: "Господи, какъв охолен живот! Истина ли е?!"
Друг ден пък, когато докладите са били по-кратки и ние, участниците в събитието не бяхме толкова изморени, предприемахме философски пътувания из околните букови гори. Както знаем, още Тукидикт е подчертал, че свещените места, в които са построени разните му там храмове, беседки за размисъл и светилища се намират из различни свещени горички разпръснати по Елада-земята на философите. Така беше и в нашия случай. Търсейки вечните отговори ние, последователите на Сократ и Платон се скитахме по двойки (имаше и една тройка) из хайдушкия Балкан, така както древните мислители са обикаляли около Агората в Атина и разположените там китни маслинови плантации. Разговорите водехме бавно, с големи паузи, през които се отдавахме на онова вълнуващо приключение, наречено откриване забележителностите на любимата. Беше лесно и щастливо, нямахме тоги, а гащи и фанелки не търпяхме. Лятото бе горещо, потно, предразполагащо към удоволствия. Но какво е едно философско откритие без съответното телесно? Схоластика.
