Записки от подземието - Златина, коледна приказка

В един онези много скучни следобеди, през който както обикновено наблюдавах питанките през прозореца, насочен от божията промисъл по телефона позвъни Васко, дебелак когото не можех да понасям, но поради факта, че познава безброй жени, недостъпни за мен, минаваше за приятел далечна категория.
Проблемът с жените при мен е, че колкото са по-недостъпни, толкова по-добре се разбирам с тях, но при положение, че се е намерил някой широко скроен човек, който да ме представи на фаталното и дълго търсено нежно създание! Обаче, както знаем недостъпните жени обикновено са и по-желани, така че сватовници за тях не се намират лесно. Лакомниците са повече от алтруистите, затова всеки пази забранения плод за себе си...Та обади ми се Плондера, през тази безлична, юлска привечер, когато умирайки от скука, тъгувах за някаква си любима душа и излезе с приятно съобщение – куп бастуни и планини от сърни се събират на весело парти у дома му. Естествено, моето място в масовката беше гарантирано – нали някой трябва да развлича публиката преди да се раздадат печелившите билети и ключовете от стаите на замъка на изкушенията.
Да-а, казах си аз - „тука има сиренце!“ и полетях навън, като пролетен ветрец тичащ над покритите с младежки пъпки зарзали в овощните градини край Силистра. Летях по стълбите носен от крилете на желанията, но ведрото чувство приключи, след като хвърлих поглед към враждебната улица и установих, че ми е необходима още малко смелост за добро представяне пред очакващите ме красавци. Изглежда поради това без да разбера как страхливите ми крака ме отведоха до кварталното бистро, където прекарах размекнати от алкохол и фалшиво самочувствие на паркетен вълк часове, потопен в глупави разговори с местните нещастници. За радост, всяка тъпа проява има своя край и моето безхарактерно пиене също, та намерих сили да се отлепя от столчето и ето ме най-после в дома на Васил, дебелака, ебльото, покорителя на сърните.
Картите бяха раздадени отдавна – на острова на блаженството насладите кипяха подпомагани от нездрави плътски намерения и добрата алкохолна селекция на домакинът. Можех и да не идвам – изфъфлих мислено, обидено припомняйки си за малодушното посещение в кръчмата.
Не е добре да си сравнително трезвен и сравнително нещастен, когато около теб дух и материя са се впили в едно цяло, от което никой не може да каже какво ще излезе или пък какво ще влезе... На пода в дневната се търкаляха трима пияни до ушите мераклии, а на стола срещу тях се заливаше от смях една прекрасна особа, която ако не си достатъчно добронамерен или пък нямаш кавалерско чувство лесно би оприличил на проститутка. Не че съм виждал кой знае колко леки жени, аз по принцип не си падам по платената любов, едно че за любовта някак си не е редно да се дават пари и второ отношенията ми с парите винаги са били меко казано странни – някаква магическа сила ги кара да ме заобикалят без много обяснения...Та девойката беше, както се казва мечтата на поета – изрусена, със сини очи и къса пола, 45/102/175 – сън! И в този сън успях да забележа томнителния пламък, струящ от очите на тримата епикурейци на пода. Понеже съм тактичен – оттеглих се в кухнята. Там между печката и хладилника започнах да експериментирам коктейли, разсъждавайки върху неизменните неща от живота. Винаги ли ще се падат на мен джокерите? Винаги ли ще бъда първи ням свидетел? Мрънках си и разбърквах прочутата напитка "Мексиканска ракета" – бира и слънчев удар, а за хастар може и едно вино.
Е, точно тогава вратата се раздвижи и в моя свят нахлу нарочената за царица на нощта особа. Да-а, прекрасната жена, седна кротко до мен и започнахме да обменяме интимно рецепти за сандвичи. Вакса за обувки с хайвер, маслини в смазка за панти на врата, картофено пюре с пургатив... Накрая за да доставя допълнително удоволствие на развеселената дама се изпиках в тенджерата с пунша. Момичето ме гледаше закачливо усмихнато, а аз нямах чувството, че съм ексхибиционист.
Поднесохме сандвичите с пунша на веселяците и те лакомо погълнаха готварските ни експерименти, с което потвърдиха истинността на поговорката, че добрата свиня яде всичко! Що не се изкендзах в купата с пунша и да им видя цирка, недоволно си мислех докато младите хора се наливаха с вълшебната отвара.
Изглежда пикнята ми подейства ерогенно на тримата лакомници, защото решиха, че след хубавата закуска им се полага да опънат и прекрасната готвачка. Настана един жребий, едно хвърляне на чоп. Кой ще е пръв, кой последен....Аз разбира се, не пожелах да участвам в долната оргия, но и да бях поискал, пак нямаше да стане, защото не бях включен в предварителното разиграване на късмета. Това ми помогна с чиста съвест и достойнство да спася красавицата от разлигавените пияници...
С момичето напуснахме прегърнати царството на разврата, гордо и дълго се разхождахме из топлите, спокойни и обещаващи софийски улици. Какво обещаваха, те си знаят.
На улицата най-после се запознахме. За благодарност Златина – така се казваше спасената, ме вкара в един вход, близо до Съдебната палата, където вместо да ми подари полагащата се при подобни случаи целувка, ме заведе до последния етаж на стълбището, за да чуем ехото на стълбите. Стълбището завършваше в абсида на стената, под купола, където седнали, хванати за ръце викахме имената си, заслушано очаквайки странното ехо да ги върне от изненадваща посока. В следствие кривината на стените, търсения ефект се случваше, което ни развесели и ни накара да повишим децибелите във входа, без да се страхуваме, че някой сънлив жител на огромната сграда ще ни се разкрещи за смелото държание...
Разделихме се усмихнати и без уговорка за среща. Без целувка, без палави закачки в тъмнината, без обещание за нещо повече в близко бъдеще. Въпреки това се прибирах към дома щастлив, доволен от себе си...
Заредиха се дни изпълнени с безебие и мисли за Златина. Започна да ми домъчнява за момичето – хубаво беше, а и умно и чувствително, въпреки курвенския облик...Ей така ти минава живота, мислиш си за нещо, ако не е човек, то ще е миризма или настроение, спомен или мечта, стълбищно ехо, а най-често жена. При мен беше всичко на куп.
Един ден прекрасната ми се обади. Бях лично поканен на рождения и ден! Боже каква радост настъпи в изнемощялото ми от пост и молитва тяло. С мъка дочаках вечерта. Чудесното събитие представляваше, нещо като добре изпечен гювеч от курви, мошеници, мераклии, случайни мислители и моя милост между тях! Всички, които имаха самочувствие на ебатели искаха да тропнат с тояга по масата на Злати...Е, и при мен се дочуха някакви плахи гласчета, които заявиха юнашките си претенции уголемявайки се от изпитите ракиии.
Бяхме много кандидати за постелята на Златина. Вярна на разбирането, че конкуренцията в предлагането дава качеството на избора девойката се беше постарала да покани разнообразна палитра от въпросните кандидати. В резултат на това рождения ден на момичето заприлича на прием в будоара на Екатерина Велика. Седи си величеството на кушетката, а около нея кавалерите упражняват паркетните си обноски.
Процедурата по отсяването продължи доста. Изморени от тежкото състезание мераклиите отпадаха един по един. Някой отиваше да спи, друг на работа. Само аз оставах неизменен, като вечния Гюро, както и известния алпинист Кръстенов, също така и един моден в онези години сутеньор – също поклонници на хубостите Златиновски. Седи Кръстенов на дивана, седи сутеньора на леглото, а аз разлиствам увлекателно четиво, удобно разположен върху садомазо табуретката. В един момент на еротичния бригадир му писна и реши, че може да ни напусне (какъв сутеньор, какво чудо), то и аз да бях и аз щях да отида да спя.
По-трудна беше работата с Кръстенов. Трябваше да му казвам пет пъти без да ме пита колко е часа...
Както и да е, изпратих всички нахалници и уморено допълзях до съществената част. Точно тогава някой падна шумно от балкона. Алпиниста Кръстенов, естествено. Излязъл човека през вратата, но разчел някакви тайнствени сигнали в очите на домакинята и се изкатерил по стената до третия етаж. Там обаче, малка изненада, моя милост изхвърля фасовете в кофата на балкона. С надеждата да се оттегля, катерача увиснал на улука в изчакваща позиция, но понеже имах сериозни намерения и добър прием от Злати, мисията ми се проточи до другия ден. През това време, ръцете на спортиста отмалели и човекът тупна в двора.
Е, така завърши тази любовна нощ.......
След години Златина погрозня, спечели пари и се наложи да и правя къща, за която тя не ми плати. Може би си е прихванала от онова време, когато имаше хора, които не държаха да я чукат на всяка цена или пък други, които за едно чукане пълзяха по стените...
Ще попитате какво общо с Коледа има този разказ? Ами нищо. Просто сега се сетих.