Тогава
Тогава не отидох в Аржентина!
Четях писмата, преживявавх далечните пътувания
през степитe и през горите.
Разказвах безрасъдно измислени историии
и постепенно ги запомнях като мои.
Тогава, както днес изпращах влакове
(любимо приключение на тайните мечтатели)
и се залъгвах с измамите на малките очаквания за другата година.
Тогава беше време за любов и слава богу,
правех грешки, та можех да опитам от плода!
Тогава се разхождах из Созопол
и влюбено се губех между вълните и гърдите на момичетата,
светът бе виолетов и никой, нищичко не обещаваше.
Тогава даже не мислех за любов!
P.S. Goodbye Ruby Tuesday!
***
В изящния снобизъм на дни, когато съмненията си почиват
и мога отпуснато от стола да наблюдавам към небето,
как плахи облаци разхождат пухкавите кожи
и си съперничат по бавност, тогава сякаш нищо не е минало...
Далечните години, с онези палещи очаквания, сълзи понякога
и толкова естествена откаченост, повдигат плахо чаша.
Те поздравяват, сякаш още са наоколо в очакване на чудо,
а то засмяно мие си очите под струята на дворната чешма
и се озърта в очакване на закъсняващи приятели...
Малка , есенна соната.
Така се шляех през тъжните полета на тези есенни желания,
които пристигат изненадващо и влизат весело в дома.
Така намигах заслепен от жълтото, такова, каквото си го знаем,
но лекомислено забравяме обикновенно.
На всичкото отгоре се влачех под меланхоличните софийски кестени,
във романтична поза на избранник…
За някои, замислени госпожици се сетих,
а също и за няколко загубени в дъжда над Трявна сълзи.
Припомних си задахани пътеки сред юлските жита
и краткото намигане към слънцето, неосъзнато в онзи миг.
И се запитах, както всички набедени императори
защо ли беше цялата тъга?
…А Любовта?
Един от поредните хубави дни
Така спокойно си лежах в тревата,
а палавите бръмбари се спускаха над мен.
Орлите бяха горди и далечни,
аз мислех си: "Дано не свършва този ден".
Почивах си в бездейното мълчание
на ранния и мързелив следобед,
морето си изпираше пижамата,
щастливо беше!
Щастливо беше,
лятото замръзна под тополите.
Бръмбаровачите все още се въртяха,
а спомена подрънкваше в главата ми
и молеше душата :
"Да имаше едно уиски във ръката!"
