В столицата се прибрах весел, като абитуриент, току що преписал успешно на матура по математика. Всичко ми говореше, че този, път съм сред отличниците, Дулсинеята е забита, като пеперуда в хербарий и няма мърдане. Най-после малко слънце и в нашата махала. Два дни правих нервни кръгове около телефона, сякаш съм канибал, който се върти край казана, където примамливо къкри добре угоен мисионер за обяд. На третия ден, когато започнах да се съмнявам отново в късмета си, Лени се обади. Подскоци до тавана, сърцебиене, неуместна ерекция, о сладка радост! Любимата каза, че ме чака в Докторската градинка и аз излетях от дома, танцувайки самбата на любовта. Препусках под жълтите листа и нямаше сила, която да спре смелия ми полет. За внезапно развинтилата се фантазия какво да говоря...
След като кацнах върху набелязаната пейка установих, малката изненада, която ме чакаше. Прекрасната бе дошла на първата ни среща с наследника си. Хитро. Сега да се чуди човек какъв се явявам? Семеен приятел, съученик или случайно минаващ любопитен.
Както знаем, любовта е всеядно животно и поема всички глупости, които и пробутва живота. По тази причина и ние почесвайки се смутено, хвърляйки влюбени погледи един към друг седнахме на градинското съоръжение.
Така се заредиха нашите срещи из зелените площи на столицата, където есента вече се разполагаше удобно. Листата сменяха цвета си, а ние водехме дълги разговори за живота...Когото валеше дъжд, тримата влизахме в някоя сладкарница и с любимата си пускахме ръце под масата, когато детето не гледаше към нас. По някога то се нервираше от безумните разходки, които уреждаше майка му, а аз пък започнах да се тревожа за бебока: "Хайде бе, няма ли да тръгва на детска градина? Другарчетата му ще напреднат много в материала!".
В един хубав ден изстраданата ми мечта се сбъдна, малкия палавник започна да посещава детското заведение, така че ние двамата с Лени, успяхме най-после да се потопим до гуша в греховните страсти. Вечерта преди грехопадението, когато както обикновено мислех със завист за милионите прелюбодейци по Земята, които в този час изпълняха ресторанти и кушетки, по телефона звънна моето момиче и прошепна с изпълнен от копнеж, приглушен глас да я чакам сутринта в осем у дома. О, небеса, о тайни срещи в незнаен час. Цяла нощ не заспах, разтърсван от монашески фантазии и желанията на младия войник...Мик Джагър има песен по въпроса...
На другия ден, в уреченото време отворих бледен и разтреперан вратата, зад която синееха добрите очи на Елена. Както се казва от лаф на лаф ми падна панталона. Лени бе по-приказлива от мен, та след като се осведоми, че съм сам, захвърли съпружеската си целомъдреност на закачалката и се започна една... Класиците в жанра бледнеят пред богатата палитра от любовни метафори, поетични абстракции и откровена хамалогия, които станаха част от ежедневието ми. Любимата, за разлика от мен нямаше предразсъдъци, когато трябваше да се вкара дявола в пъкъла, както е казал колегата Бокачо. С тази уговорка, че при Лени пъклите бяха поне три, изобщо пълна програма.
Постепенно и аз започнах да се очовечавам, вече гледах с много повече уважение към прекрасното, малко и стегнато дупенце на любимата. Разбрах, че всяка точка от тялото на жената е достойно за целувка. Всяка гънка се нуждае от облизване, а тук-там има косъмчета, които е най-добре да бъдат подстригани със зъби...
Завъртяха се тежки трудови делници. Ставах рано и посрещах, като в приказките момичето, което бях сънувал цяла нощ. Тя се усмихваше в рамката на вратата, а после увисваше на врата ми в дълга и залепваща устните целувка. Докато се прегръщахме засмяно, Лени разкопчаваше сръчно панталона ми и хвърляше ловко дрехите си на пода, а в стаята нахлувахме мощно с блъскане на бедната врата. Още по пътя малката любвеобилничка биваше забучена, като пеперуда в хербарий, така че първата помпа я удряхме някъде между закачалката в антрето и банята... След процедурата по посрещането изпивахме порция здраво кафе, съзерцавайки през веселия френски прозорец пожълтелия явор в двора. Хубавата ми стая, на последния етаж под покрива, сияеше от усмивките на малкото, есенно слънце и засмените очи на моето момиче. Излегнати в леглото, вперили очи навън, бавно и с чувство опъвахме от цигарите си. Изразително и рецитирах собствени стихове, а тя казваше че са хубави.
Хубави бяха и дните...Хубави, тежки, напрегнати. Точно по това време кръжех из една непостоянна и може би затова весела компания, за която всеки ден беше празник. Купони, веселби, полови капани се редуваха всяка вечер, а следобедите се стараех да отделя на училището. Но какво ти училище след ежедневните натоварвания с Лени? През първите седмици от нашето прелюбодейство се крепях горе-долу, но постепенно умората се завъртя наоколо. Не беше лесно, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък от осем до един - Лени. После лекции, упражнения, а вечер неистови веселби. И Шварценегър не би издържал, пък аз ли?
Започнах да заспивам на лекции. Това минаваше някак незабелязано в суматохата, но когато заспах и в упражнението по История на архитектурата, прекрасната Марта (асистентката) ми показа обидено вратата. Жената бе разочарована, след като долови нежното ми похъркване, придружено с любвеобилно подсвиркване, точно когато колегите дискутираха проблема на Западната фасада...Прибрах се у дома за доспиване и подготовка на поредната среща около масата.
Както казах купоните бяха луди и винаги завършваха с нещо по-особено. Бой, изненадващи движения в тъмното, мимолетни любовни увлечения и истерични раздели, арести... След като ме изгониха от часа и реализирах здравословен и полезен, следобеден сън, се озовах пред поредната случайна врата, стиснал бутилка мента под мишница. Зад прага нещата бяха понапреднали, домакинята повръщаше гръмогласно в нужника, а гостоприемния и съпруг спеше в несвяст зад хладилника в кухнята. Нещата бяха обичайни, така че се отпуснах на дивана и поведох увлекателен разговор за трихомоните с някакъв доктор - филателист. Вечерта течеше спокойно и единственото, което ми липсваше бе присъствието на моето момиче. Както се знае, така е при влюбените - искат още и още, нищо че не могат да ходят от изтощение след любовните упражнения. Тъкмо формулирах това философско прозрение и хоп, вратата се отвори. През нея весело влезе слънчевата Лени, следвана от баджанака. Трябваше да заглуша камбанките, които задумкаха в главата ми, ако исках да спазя конспирацията.
Започнах да си чопля в носа разсеяно и се опитвах да реша загадката как е попаднала жената на моите мечти тук, а странна е женската природа, това същество винаги ще намери начин да усложни живота на ближния си, а после ще го убеди какъв ръб е, че се е подал на провокации. Любимата използва момента когато филателиста отиде да се изпикае през прозореца и седна до мен. До нея се заби нещастния съпруг. Започна едно разсейване, едно зяпане по ъглите на стаята, едно напрегнато мълчание, което трещи в ушите на гузните и подозрителни личности, като топовен салют. Гърмежите започнаха да пукат също и около рогоносеца, след като изкарах на дансинга няколко прочувствени стъпки със съпругата му, която майсторски ми пускаше крак по време на танца, така че без да разбера кога и как разпънах ханската шатра. Положение твърде забележимо и само който не гледаше, той не видя палатката, която бях конструирал. За жалост това видя и Коста, рогатия и заби няколко сръчни плесника на прекрасната, след което погледа и стана дързък, а в гърдите ми забушува Черно море, през зимата. В мен се пробуди вроденото ми чувство за защита на по-слабия и любовта към по-нежната част от човечеството. Направих бележка на самозабравилия се младеж, нещо което му подейства, като сигнал за нападение и през следващата минута бяхме вкопчени гуша за гуша в борба за прекрасната самка.
В миг веселбата се укроти и посетителите на този беден, славянски дом заобиколиха тепиха в хола, живо заинтересувани от забавната битка, която се начена. Събитието напомняше легендарната свада между Давид и Голиат, но в нашия случай края бе малко по-различен, по-големия и по-силния победи. С други думи успях да напъхам баджанака в един гардероб, след което обаче бях изведен на чист въздух. При това обяснявах със сълзи на очи, че нямам нищо общо с госпожата и съм воден от чисти кавалерски чувства, на което естествено, никой не повярва...
На улицата ме придружи само едно доверчиво създание - момата Дрънда, само тя, с присъщото за юношите доверие прие глупостите ми за чиста монета и се опълчи с жар срещу общественото мнение, което ме дамгоса като прелюбодеец.
Бавно крачехме с доброто момиче по нощните улици, пушехме и шляпахме из локвите. Говорехме за несправедливостта на живота и хитрите му номера.
У дома се сетих, че е редно да се извиня на домакините, които спяха по време на моето изгонване от Рая и набрах номера на злополучната вечеринка, но отново изненада. Нещастния Отело бе решил да се прави на телефонист, факт, който ме сблъска отново с него. Между грозните думи, които избълва успях да му обясня, че ако поддържам връзки с неговото семейство, то те ще бъдат само с красивата му и палава съпруга. В отговор от другата страна се чу шум от счупено стъкло, последван от весело оживление. Както стана ясно по-късно, нашия приятел захвърлил ужасната слушалка и скочил през прозореца. Дори не си направил труд да го отвори, ами по-летял да се погубва с главата напред и се озовал на малкото балконче, което не бил забелязал в суматохата. Така че вечерта завършила вместо в моргата на Пирогов в манипулационната, един етаж по-горе и с две счупени стъкла.
На сутринта, след като завела на шев съпруга си, Лени се озова у дома стискайки под мишница пакетче картофи. Щяла да ги пържи на сразения от много алкохол и ревност баджанак. Всичко това тя обясняваше в скоропоговорка, кацнала върху мен, на пода в антрето, с една ръка стиснала намотаната около кръста си пола, а с другата държейки вързопчето с ценните кореноплодни. Както се казва от вратата за краката...
Този път процедурата бе светкавична, само за разписване, защото нямаше много време, поради което онзи гладник можеше да счупи още някой прозорец. И двамата бяхме загрижени за добрия климат в семейството, поради което претупахме нещата, но спазихме наложилата се в последните седмици традиция. Нито ден без стрелба. От тук нататък започнаха диви сутрини и предобеди, за вечери нямаше възможност. Такава е тайната обич...Ставах рано. Бръснене, баня, кафета и към осем и половина тръпнех в ритъма на любовна самбата. Около девет пристигаше моето момиче, понесло всичко необходимо за упражнения и лекции в университета. Там където мъжът и смяташе, че учи. Хвърляше голямата чанта с учебните помагала под леглото, а тя самата се разполагаше отгоре му и мъркащо ме приканваше да се потопя в обятията и. Бавно, намотаваше косите ми около нервните си пръсти и без много колебания разкопчаваше ципа на моя панталон, където с гордо изправена от успехите глава, я очакваше нетърпеливо нейния добър приятел. Ръкуваше се любезно с него и ми предлагаше за опитване вкусния си език. Устните ни залепваха, сякаш от нектар и постепенно сините очите на Лени побеляваха. Тя не чуваше и не виждаше нищо, мълчаливо танцуваше върху мен и само от полуотворената и уста от време на време излитаха задъхани възклицания. Беше тиха и ненаситна.
В почивките между упражненията излегнати удобно един срещу друг, взели молив и парче хартия се рисувахме. Изненадващо, Лени показа точна ръка и добро око, за разлика от мен, въпреки подготовката и амбициите, които притежавах. Друг път пишехме стихове. И тук любимата се проявяваше отлично. Като нежната Сафо и моята Елена, щастливо загризала калема, редеше доволни рими след вкусната гимнастика. Ето и пример от неповратимата и поезия:
Като синя путка, малка пеперудка
летя и долетя, кацна и ме наеба.
Посинях и засиях, после отлетях.
Гледах и видях синьото небе, ах, ах!
Слънцето голямо е небето обладало.
Гледа синьото небе, че го слънцето ебе.
И ме озари прозрение в чудно мигновение:
"В този свят голям е трудно да си сам".
Затова ще перкам путки - малки пеперудки,
към небето полетели, сини, посинели!
Аз пък, като по-възрастен от нея и може би затова настроен по-романтично отговарях с дълбокомислени балади, изпълнени с печал по несбъднатата любов, натежали от очаквания и плаха надежда. Около обяд, доволни от духовните постижения, и подсещани с цъкането на часовника за близката раздяла се нахвърляхме за последно преборване...
Късните есенни дни се нижеха бързо, изпълнени с очакване на сутрешните, забранени удоволствия. За разлика от сутрините, вечерите бяха тъжни, а нощите самотни. Понякога, Лени се обаждаше бързо и задъхано по телефона, разменяхме някоя дума и след като хлопвах слушалката, оставах размазан на диванчето, притиснат от нелегалната си любов и неутолимите желания. На всичко отгоре не смеех да се похваля на приятели, нали съм дискретен кавалер. Но това, така възпитано мълчание от моя страна, носеше само неудолетвореност, а знайно е, че не се ли похвалиш, все едно нищо не си свършил. Българския любовник има нужда от слава! Е, слава нямах, а и момичето не беше съвсем мое.
Търкалях се вечер на диванчето, отпивах чашите с направено от мен, отлежало на тавана в бидон вино и дращех с молив из един тефтер тъжния любовен роман на живота си. Само когато от слушалката се дочуваха добре познатите, приглушени заявки за любов, полъхваше нежния, чувствен ефир, изпълнен с уханието на замечтан в нощта люляк. О, младежка наивност, о трепети на тялото и духа...
Тайнствените сутрешни срещи продължаваха да се случват, но носеха радост за тялото и болка в душата. Една пияна вечер, изпълнена с думи и очаквания, по телефона дойде любимата. "Обичам те, бременна съм!". Разкритието бе шокиращо, още повече за развод и сватба говорех само аз, а Лени, с присъщата си практичност предпочете да не затъва в посредствените ми любовни комбинации. Тя просто ме осведоми за резултата от градивната ми работа. Нямаше начин да не е така, защото от нея знаех, че за разлика от мен, баджанака задължително използва презервативи.
Бях задължен да направя нещо и това ме накара да се хвърля в обятията на хитри лекари и опитни медицински сестри. От кабинет към кабинет, от кушетка към кушетка попаднах на известния столичен гинеколог д-р Борисов - любител на женските тела и пръв техен слуга.
Огледа се случи в дома на медицинското лице. В онези времена известния корифей на женската анатомия и душа все още нямаше кабинет. Така че доктора запретна ръкави и като митичен автомонтьор започна своето проучване из дълбините на любимата. След сериозния преглед човека заяви, че не знае защо е прекъснат цикъла на моето момиче и че всичко е възможно. Това и аз бих могъл да го кажа, само че с по-нежни думи и с по-малко любопитство...Както и да е, прегледа не остана без резултат. Два дни по-късно Лени размахала гордо непраните си гащи пред мъж, свекър и свекърва, с което приглушила отровните съмнения сред скъпите родственици.
На третия ден момичето беше при мен, добре затапено и пълно с разюздани желания. Подкарахме отново по познатата схема, като от време на време се налагаше да търся кончето на дълбоко потопения тампон, но към обяд добих известна рутина и от раз дърпах котвата на шамандурата в залива на бурите.
Така я карахме до Нова година, а след това дойде сесията и с нея и половото въздържание. Минаваха дълги дни и нощи, наситени с конспекти и еротични видения, при това лешояда на ревността здраво ме гризеше. Забравих, че и други имат право да опитват от вкусния плод, така че често пред очите ми заставаше нещастния съпруг, дръзнал да олигави общата ни любима...
С течение на времето, мислите ми взеха твърде неочаквана за мен посока. Започнах да съчувствам на съперника си в борбата за прелестите на Елена. Ставаше ми тъжно за измамения младеж, имах отвратително чувство за вина. Но така е в любовта, един маже филията, друг я лапа. Лошото дойде, когато разбрах, че лапачите сме повече от двама.
След сесията, постепенно прекрасната разреди посещенията в скромното ми ложе. За сметка на това обясненията за тежък семеен контрол и свиреп учебен материал се увеличиха. Наивно вярвах на тези приказки за деца, до деня в който Лени пристигна изненадващо и проведе обичайната гимнастика с приповдигнато настроение. След ситата тренировка, облаците на ревността нахлузиха шпайкове и се разбягаха по небосклона, далече от угрижената ми, романтична глава. Слънцето проби априлските облаци и стаята засия от усмивки. О, блажени мигове, о младежка невинност!
Пълна с добро настроение Лени реши да ме гримира, за да стана още по-хубав. Тя вдъхновено заработи с гримове и сенки. Заприличах на индиански вожд от тъпа книга на Феномър Купър. Приех с достойнство карикатурата, която видях в огледалото и реших, че в името на безмерната обич, която ме тресе ще понеса и това. Не можах да преглътна обаче обелките от кондоми, които изсипа моята чаровница от чантата си в търсене на необходимия цвят за нанасяне на последен щрих в окепазяването ми. Наивно попитах какво е това и получих още по наивния, но полезен отговор: "А, обелки от капути". Лежах сразен в доброто, доскоро легло и разбирах защо си е отишло Детството. Нещата заставаха по местата си, а илюзиите се кискаха назидателно по ъглите на стаята. Света бе реален и очакван.
Лени си замина и ме остави в ръцете на ревността, изпълнен с клетви. За съмнения нямаше място. Даже и аз се досетих най-после за фаталното разпределение на картите, в което на мен се падна ролята на кибика.
Започнаха дълги, изпълнени с недостатъчност дни. Сънувах Лени. Боледувах за нея. Ослушвах се за телефона, дочувах зад вратата любимите стъпки. Разигравах честолюбиви етюди - тя молеща за прошка, аз горд и обиден. Коравосърдечен, но справедлив. Такъв бях в сополивите си представи. За жалост никой не се любуваше на героичната ми стойка. Надувах се у дома пред огледалото, пуфтях тъжно и си представях, че управлявам влак.... А то, тъга, наранена душа и обезлюбовена Вселена. Тъга и тъпота. Всички с любимо момиче, само аз не! Света бе жесток, а телефона не работеше.
Вечер слушах тъжния сакс от среднощното радио и размазвах комари по стените на стаята. Искаше ми се да и кажа "Върви по дяволите", но нямаше как. Момичето си отиде без моите напъни, постъпи много по-умно от мен, изпи си чая и напусна сладкарницата. Подсмърчах по загубената любима и желаех да стана я писател, я художник, я някой друг вид културтрегер, та да изплача както трябва мъката по загубения свят от чувства и щастливи заблуди.
Седях и гледах непраните завеси край прозореца,
подрънквах с разтегнатите жици на китарата.
Облизвах си сополите и гонех самотата.
С какво запомних любовта?
С лъжата!
Такива стихове се въртяха из главата ми....
В началото на лятото, когато момичетата захвърлят сутиените и слагат късите поли, бях попаднал в царството на безебието и самотата. Изпитите и проектите отидоха на море, лежах безмислен на леглото и се взирах към листата на явора в двора. От време на време телефона се включваше в тъгата с някоя друга покана за нещо си. Отказвах любезно, до мига в който на приятелите им омръзна да ме вадят от мързеливата прохлада на печалните и скучни следобеди.
Постепенно света онемя и понеже си бях глух останах в славното минало. Вечерта идваше, но не запалваше надежди за любов. Излизах и бавно обхождах познатите и понякога любими улици. Слънцето полягаше зад Народния театър, а аз отскачах до къщата-музей "Иван Вазов" за някоя, друга бира. Нямаше кой да ме пита даже за часа, само някой пийнал, командирован провинциалист посядаше край мен с желанието да разбере пътя до централна гара. Въздуха бе пълен с кротко примирение, и безнадежност. Никакви очаквания!
Настанаха тъжни, летни дни, познати на всеки отхвърлен или пък, излъган поклонник на изтънчената чувствителност, поместена в приятно оформената женска фигура. Дните се търкаляха, а аз затъвах в заканите, че довечера ще се размърдам за да открия някое добро, красиво, интелигентно и без задръжки момиче, което да излекува болната ми душа и укрепи отпуснатото тяло. Уви, идваше вечерта и силите стигаха да се довлека до къщата-музей, където захапвах биберона и се присъединявах към обществото на гнусните прошляци, които всеки заобикаля от далече.
Така я карах, докато един ясен и горещ следобед по телефона се обади стария приятел Васо, като мен ценител на женската красота. Предложението му беше примамливо. Попита дали желая да ме черпи с едно приятно момиче, хористка в музикалния колектив, където жена му отправяше игриви трели към небесата. Нямаше как да откажа, приятел ми беше, пък и нали съм естет, обичам да си имам работа с представителки на изкуствата и културата. Поканата бе приета с дълбоко удовлетворение и носен от крилете на желанията излетях до гастронома, от където закупих съответните напитки и четири добре охранени скумрии, които трябваше да внесат усещане за Созопол у жрицата на хоровото изкуство. Капана бе прост и ясен за всички, но от приличие моя приятел завел двете прекрасни създания на Витоша и след няколко кампарита в "Простор", предложил да отскочат до един знаменит столичен студент. Аз.
Дебело нагласената работа не смути никой и след като излапахме печените водоплаващи, моя приятел подкара семейството си към ложето, а ние с Люба, така се казваше новата муза, останахме сами. Не се наложи да дълбаем из историята на изкуството, още повече Васил на раздяла обясни на момичето колко възпитан човек съм. Бързо се оказахме под одеялото. Събитията, които се развиха там не се отличаваха с проява на някаква особена фантазия. По-скоро изявата имаше протоколен характер, с опознавателна цел. До сутринта успяхме да се опознаем още няколко пъти, което ни сближи и даде възможност да поприказваме за себе си на другия ден.
Постепенно срещата между нас премина в бавно и мързеливо шляене из сенчестите улици, придружено от невинни лъжи и философски сентенции, ръсени щедро от мен. Люба умееше да слуша, а освен това беше и приятно момиче, с чудесен сопран, който и позволяваше, при подходящи случаи да изпълнява множество арии от оперите, изучавани от нея в консерваторията. Един хубав предобед! Като много други, вече отминали. Пак се сетих за Лени...
Пихме кафета и лапахме баници. После пак кафе, аз бира. Пак баници, аз две. Петнадесет минути плюхме от Орлов мост в Перловската река, а вятъра ни пречеше да видим кой е по-далекобоен. В почивките между опитите се целувахме и веднага щом зареждахме бузите с боеприпаси подновявахме канонадата срещу мазния канал под краката ни.
Докато се упражнявахме, усилено разсъждавах за други забавления, които да предложа на новата любима. Идеите бягаха, пък и кесията не подрънкваше гордо, така както подобава на добрия любовник. Скумриите и шампанското бяха пресушили извора на удоволствията и все още не знаех как да го напълня. Започнах да мисля за една класическа културно-музикална програма. Стихове и музика собствено производство, изпълнени в спалнята пред отворения, пропускаш лекия вечерен ветрец прозорец с явора. Виждах са замислено мрънкаш стихове за любовта, докато на килима, подвила нежни долни крайници, любима ме следи с блестящи от цигарения дим очи. През френския отвор на стената долитат шумовете на отиващия си ден и подрънкването на съседските тенджери. Интригуваща, лятна вечер, обещаваща различни изненади.
Понякога този вариант е успешен и позволява на интелигентния и с поетични наклонности палав поет, като мен да остави дълбоки следи в по-романтичните и изкушени от музите дамски души. Друг път обаче, може и да се поизложиш...Нооо, до вечерта бе далече.
От трудния мисловен процес ме откъсна Люба:
-Господи!-каза тя - Каква забравана съм. Трябваше вече да съм на летището!
Грабнахме едно от скучаещите наоколо таксита и когато се отпуснахме удобно на задната седалка, момичето обясни, че днес пристига Пандишпан Рама Бургахили Рао.
-Не знаех, че си падаш по факири - отбелязах изненадан от новото откритие.
-О, скъпи - засмя се прекрасната и потупа нежно неуморния ми помощник - факир си ти, а Пандишпан е гуру. Философ и медитатор. Носи новите хоризонти и откровенията на Мадрангора!
-Кой е този Мандрангора? - полюбопитствувах изпълнен със желания за нови и съдържателни познания.
-Ще разбереш вълшебнико - измърка Люба и ме остави да тъна в загадки по пътя към летището.
Чудно момиче, каква странна награда ми предложи за добре свършената работа?! Посрещане на гуру!
Софийския аеропорт ни предложи обичайната суетня и намръщените лица на служителите си. Освен нас, имаше още двайсетина поклонници на гуруто, които кръжеха около парапета със странен блясък в очите. Длъжен съм да отбележа, че между тях се намираха няколко много хубави момичета, така че гуру Пандишпан ме спечели за каузата на Мандрангора още преди да го видя.
В миг из залата се разнесе страстен писък и поклонниците на индийските тайни се устремиха към вратата за пристигащи. Истерията достигна върха си, когато се появи един бос циганин, с дълга, мазна коса и отдавна немити крака. Това беше въпросния гуру. О небеса! Гледах мангала и разбирах колко прав е народа, като е казал, че добрата свиня изяжда златната ябълка. Този отдавна некъпан индивид предизвика такава истерия сред хубавиците, а аз пиша стихове, къпя се всяка вечер, режа си ноктите...
Процедурата по посрещането бе кратка но много задушевна. Няколко отбрани девойки полегнаха в копитата на вълшебника, а двете най-хубави му наложиха на врата прекрасен венец от рози. После се пъхнаха с гуруто в белия мерцедес, който чакаше на рампата. Ние, обикновените вярващи поехме към стадиона "В. Левски" с автобус №84.Когато стигнахме до славното, спортно съоръжение, мерцедеса с пророка все още го нямаше, което наложи известно чакане пред входа на залата, където трябваше да стане чудото.
След около половин час бялото возило дойде и една от придружителките обясни, плюнчейки лекетата по рокличката си, че скъпия гост проявил любопитство и пожелал да разгледа китната ни столица. Тази приятна вест зарадва вече голямата група вярващи, и всички влязохме мрънкайки щастливо, тайнствената за непосветените дума "Ом".
В залата, цветнокожия ни нареди да събуем обувки, а след това седнали по турски да слушаме внимателно. То нямаше кой знае какво за слушане, защото вълшебника започна да диша шумно, като стар пушач и астматик. Постепенно феновете също се включиха в продухването с мехчетата си, от което в залата се създаде приятна, семейна обстановка, а прозорците се изпотиха. Бях любопитен дали фокусника ще ни покаже засмукване на вода със задник, но когато той ни обясни, че най-важното за неговото учение е редовното хранене и ебане, не издържах и оставих поклонниците на Мандрагора да си миришат краката, а аз излязох на чист въздух пред залата. След час тук ме намери прекрасната певица облагородена от срещата с трансцеденталното.
-Любими - каза тя с блеснали от неземна благост очи - довечера сме във вилата на Афродита, ще има парти в чест на гуру Пандишпан!
Изясни се, че Афродита е красавицата с лекьосаната дрешка. Да, хубав човек, хубаво име...
Гушнах през рамо моята мома и потеглихме към къщи за да подготвим участието си в празника под звездите, който ни очакваше. При подготовката решихме да спазваме изискванията на Пандишпан и докато цвърчаха картофите в тигана положих любимата на масата в кухнята и набързо, за загрявка направихме упражнението "Носорог".
Както подсказва името, работи се главно с нос. С въпросния уред, се правят леки, въртеливи движения по посока на часовниковата стрелка и от време на време работното място се почиства с език от сополите и любовния нектар, който се лее обилно, ако упражнението се изпълнява правилно. Госпожицата бе приятно изненадана от проявената фантазия и ме открехна на фигурата "Римска метличка". Гостоприемно ми предложи посещение в прекрасния си кафяв салон, докато тя, интригуващо навирила дупенце върху плота на масата, похапваше вкусни, пържени кореноплодни...
Така в упражнения и весели закачки премина хубавия жълт следобед. Лени намери своето място някъде в галерията от образи на минали величия и в прекрасния ми френски прозорец изгря звездата на Люба. Благословени да са тези добри жени, които ни правят мъже!
Вечерта в подножието на Витоша, бе прохладна както обикновено и гостите отмаряха блажено след изморителните вдишвания и издишвания през деня. Удобно отпуснати в прекрасни плетени столове, разположени на откритата тераса към столицата, с чаша кехлибарено уиски в ръка вярващите оживено обсъждаха новите насоки в учението на преподобния Пандишпан. През това време красивите екскурзоводки от сутринта, наметнати само с по едно пестеливо чаршафче, разнасяха пъргаво чашите с златната течност между посетителите.
Под нас София запалваше бавно нощното си осветление. В далечината комините на Кремиковци, като гигантски пушачи пускаха палави кръгчета към небето. До мен, в шезлонга мързеливо полегнала, новата ми любов мрънкаше мили глупости и загатваше за нови още по-приятни изненади. Какъв прекрасен край на този трудов делник!
Точно, когато редях доволните си мисли до нас се приближи възрастен, облечен с бял, леко лекьосан костюм мъж. Белите му коси се стелеха на вълни по раменете, а в очите му блестеше характерна за заклетия вегетарианец, спокойната увереност за утрешния ден.
-Приятно ми е, Богохуев - представи се той.
Погледнах с досада господина, който си позволи да наруши нирваната ми.
-На какво дължа приятното удоволствие от вашето представяне - попитах колкото се може по-възпитано, така както са ме учили у дома.
-Виждам, че сте в страни от тези източни ереси, а по ириса на очите Ви разбирам, че можем да беседваме приятно с Вас.
-Тук придружавам дама и имам желание да съм с нея - отговорих - Освен това не виждам нищо еретично в хубавото питие и красивите келнерки, да не говорим за прекрасната жена до мен. Освен това никой не Ви пречи да си отидете, след като не Ви харесва обстановката.
-Скъпи - намеси се Люба за да смири справедливия ми гняв - поговори с нашия брат, аз ще се разходя да видя за разни познати.
След като каза това, моята нимфа се изправи от стола и с танцуваща стъпка се смеси с мандрагорците на моравата. Трудно можех да понеса гледката, която представляваше отдалечаващото се, рисуващо във въздуха, мимолетни нежни извивки задниче на любимата. Все едно ми заповядваше ела и ме изяж! Но пред толкова хора? Бях принуден да обърна внимание на белодрешкото до мен.
Щом разбра, че съм му вързан в кърпа за следващите минути, досадника запали отново налудничавия вегетариански пламък в погледа. Нямаше как, възпитано се загледах в потъмняващата от отминаващия ден панорама на столицата и си дадох вид, на заинтригуван слушател. Скоро обаче, установих че господин Богохуев разказва интересни и поучителни неща. Оказа се, че беседвам с потомък на писъра на генерал Врангел, прапорщик Вадим Райнфайзенович Богохуев, вечна му памет. Въпросния литератор имал нещастието да остане в България, вместо да последва литературния си агент във Франция след отстъплението пред червените. И тук се присъединил към бялото братство, нещо напълно естествено - от бялата армия в бялото братство. Странни са божите пътища наистина, по-късно младия Райнфайзен Вадимович Богохуев, син на стария Богохуев също се присъединил към вече нелегалното братство, общност в която освен че се запознал с основните съображения на Учителя Дънов, срещнал и полубрат си. Син на един от четиримата мъже, които уморила майка му. И така, сега двамата братя Райнфайзен Богохуев и Светоплук Щекерович Глист - Подпичьорний обикалят различните конкурентни вероизповедания за да вкарат в правия път еретиците. Оказа се, че съм попаднал в епицентъра на войната на цивилизациите. Мандрагорци срещу бели братя, а покъсно се разбра, че на купона присъстват и други мисионери.
Тези разкрития ме накараха да се надигна от стола и да хвърля взор наоколо, с цел установяване на местоположението на прекрасната. Аз съм миролюбив човек и не обичам кръстоносните походи, както и всякакви там свещени войни. Щом видяха да ставам, потомците на граф Толстой ме хванаха здраво за ръцете и хвърлиха последния си коз за моето приобщаване към правата вяра. Утре, голяма група бели братя и сестри отива на свещено пътуване до язовир Широка поляна, разходите са поети от Държавния департамент на САЩ. Тази новина ме изпълни с любопитство и приятни очаквания. Знае се че американците не жалят пари, когато става дума за поощрение на религиозното многообразие, етническата многозначност и сексуалния плурализъм, да не говорим че пътя между бялото братство и зелената карта е с една стъпка по-къс от обичайния. Наострих уши, но двамата белодрешковци едва смогнаха да ми кажат сборния пункт и часа на тръгването, когото покрай нас мина, поклащайки бавно божественото си тяло красивата Афродита, наметната с прозрачно, виолетово сари, придружена от гуруто Пандишпан. Двамата разговаряха на философско-религиозни теми. В миг събеседниците ме изоставиха и се понесоха след царствената двойка, явно с намерение да вкарат в пътя прекрасната стюардеса - Афродита била в този бранш.
Останах сам и отново потърсих с поглед прекрасната. Фиксирах любимото тяло сред още няколко гъвкави, дамски организма и установих с радост, че имам най-хубавото момиче на вечерта.
Оставих любимата да води светски разговори с колежките, поклоннички на Мандрагора, а аз реших да се разтъпча из храма. Вилата беше голяма и добре обзаведена. Тук имаше всичко, което би зарадвало скучаещата съпруга на среден застраховател или преуспяваща волейболна звезда. Фалшификатите на стилни мебели бяха майсторски изработени и подбрани с вкус, личеше че не са жалени пари. Представях си любезната Афродита затрупана от списания, проспекти на гръцки фирми и каталози от изложби да дращи нервно със златната си химикалка "Пейпърмейт", а край нея, по чехли и униформен костюм да крачи нервно спонсора и, летец от БГА. Афродита цвърчи весело, а гордия български орел прави сметки с калкулаторчето и бавно, но славно стига до извода, че ебането дето го е видял покрай кръшната стюардеса не струва колкото кухненското обзавеждане...
Навсякъде из стаите се разхождаха живописни последователи на източната мъдрост. Водеха се тихи и завладяващи с искреността си интелектуални беседи, преминаващи в истински изпити по дълбочина на мисълта, здравина на проникновението и сила на убеждението в делото на Мандрагора. Тук цареше отдавна забравения дух на Магнаурската школа. По фалшивите персийци, на една педя разстояние от пода, се разхождаха сенките на Аристотел, Цицерон и Жеминжибау. В този кръг от мислители и проповедници имаше представители и на други вероизповедания, например господата Богохуев и Глист - Подпичьорний, мисионери на бялото братство. Или пък господин Благоев, вожда на църквата от петия ден. Сред толкова майстори на мисълта и божи посредници се почуствах като интелектуално джудже, което ме доведе до нова вълна на неутолима жажда. Заредих повторно стакана със златистата гордост на шотландците и се подпрях на балконския парапет, подобно на Джек Никълсън в "Професия репортер". Липсваше ми "Саграда фамилия", но и Кремиковци в далечината вършеше работа. Замечтано се любувах на пасторалните картини в парцела на вярата и се питах, кога отново ще потопя хоботче във вкусния цвят, разтворил чашчелистчета за мен под нежната рокличка на любимата.
По едно време се размърдах с чаша в ръка по дългата, обиколна тераса на втория етаж. Хвърлях по някой поглед към моравата, където любимото момиче водеше приятелска беседа с някакъв чаршафосан младеж. От салона на първия етаж долиташе китарата на Сантана и носеше спокойствие.
Живота изглеждаше добър. Ето седя си тук, сред глупаците, забавлявам се, а някъде около мен е моето момиче, което между думите и мантрите се сеща за неотразимия си възлюбен и си казва "я да го оставя малко свободен, тоя пич, че да ме заобича повече, та да се върне още по-най и т.н....".
Стана студено и хлътнах в първата срещната врата. Пипнешком намерих електрическия ключ и включих осветлението за да не се пребия в тъмното, но тогава, о небеса, що да видя. Скъпата Афродита полегнала по корем, със свалени гащи, върху масичка за уиски и заобиколена от божи служители. Различните вероизповедания се бяха обединили около красавицата, която явно знаеше как да гони сатаната от телата на духовниците, въпреки разните вери. Позицията, която изпълняваше чаровницата се наричаше "Испански грил", локализирана и описана за първи път в района на закусвалня "Малага", недалече от пловдивската гара. Изпълнението, което предлагаха стюардесата и нейните духовни учители бе класическата подредба на грила. В задно, право положение се беше запънал гуруто Пандишпан, нежно плъзнал в задния двор на самодивата, изпосталелият си от глад и упражнения немит макарон. Пред срещуположния край на мебелта, свалил гащи, размахваше микрофона си отец Благоев. От време на време, щом Афродита се увлечеше в изказванията, духовника призоваваше пискливо дядо Боже на помощ. От двете страни на масичката, за равновесие, композицията бе увенчана от двамата дъновисти , господата Богохуев и Глист - Подпичьорний, здраво заловени за манивелите от сръчната бордна домакиня, боравеща вещо с тях.
Много добрата подредба на обеми и акценти, ме накара да се разбързам към първия етаж, с надеждата, че божите братя и сестри са забравили да включат Люба в подобна пластика. За радост пристигнах на време, защото тук нещата се развиваха шеметно. Спазвайки ценните указания на гуру Пандишпан, духовните лица присъстващи на купона, бяха започнали да образуват композиции за общуване с бога. Двойки, тройки, четворки се приготвяха за разговор с всевишния. Моята вярваща, вече добре подпийнала, не правеше изключение от общата еуфория, усмихваше се приветливо на смутения теософ, който докато и обясняваше връзката на Вселената с белите кръвни клетки, се опитваше да провери дали момичето ми има гащички под поличката. Знаех, че няма та бързо го пернах по крадливата ръчичка. После с майсторско движение пипнах нещастника за вратлето и с една хубава циганска франзела по бръснатото кубе, последвана от шут по мършавия задник, изхвърлих сладострастника от стола, след което понесох пияната си любов към таксито.
Няма коментари:
Публикуване на коментар