Общински избори - разказ от Ярослав Хашек

От мен: Този разказ е включен в трите тома избрани творби на писателя, отпечатани през 1986 г. от издателство "Народна култура". Превода е на Светомир Иванчев.

Разказа е поздрав към участниците в общинските избори.

ОБЩИНСКИ  ИЗБОРИ

Мото: евангелие от Лука, глава XII:

А когато духа вятър следобед, казвате: „Ще настане жега", и се сбъдва.

І

Има някои неща, събития, случки и явления, които са в състояние да ни освежат необикновено много. Те са съставна част от човешката радост. Без тях човеш­кият живот би бил крайно еднообразен. Човечеството има нужда от борба, за да не изглежда човешкото сър­це като Сахара. Равнина, необгледно пространство, ни­какви шеги, пясък и камили. Ето защо човечеството е измислило общинските избори.

Да си представим, значи, един околийски град, къ­дето съществуват следните политически партии:

Партия на спасителите на народа

Партия на националния прогресивен обзор

Народни минималисти

Народни максималисти

Демократическа партия на свободомислещите

Свободомислеща партия на прогресивните демо­крати

Социални народни прогресисти

Партия на реалистичните, със социална насоченост земеделци

Партия на селските демократи                                    

Венцелидесовци

Колкото се отнася до последната политическа партия, тя беше основана в състояние на невменяемост от из­вестния гражданин Аугустин Венцелидс и ядрото й представляваше една компания от играчи на кегелбан в хотела „При розата", именно гуляйджнйската компа­ния „Боуле".

Господин Аугустин Венцелидес принадлежеше първо­начално към партията на спасителите на народа, в коя­то членуваше и господин Хаура. Последният обаче из­върши най-подло предателство по отношение единство­то на партията и неочаквано започна да продава ширтинга с тридесет халера по-евтино метъра, отколкото господин Венцелидес.

Населението на града помни твърде добре, че тогава по клозетите на ресторантите започнаха да се появяват надписи: „Хаура е разбойник".

Господин Венцелидес не си даде труда да измени поне малко почерка си и заради тази непредпазливост беше осъден за обида, а като негодник с присъда беше изключен и от кръга на общинските заседатели. Така той стана отцепник.

Разколникът е вече много близко до идеята за осно­ваване на своя собствена партия. Такъв е генезисът на Венцелидесовците.

Общинските избори в града бяха обявени като после­дица от оставката на кмета, който беше вожд на пар­тията на националния прогресивен обзор. Нещастният мъж се бе занимавал с демагогия и злоупотреби с пар­ния плуг, който принадлежеше на градското стопан­ство. Освен всичко обвиняваха го и в това, че по време на ветеринарната карантина беше купил на кучето си намордник с общински средства, като беше вписал намордника в графата „пощенски разноски". С кмета паднаха не само ония общински представители, които бяха членове на народния прогресивен обзор, но също така и съюзеният с тях блок на демократическата партия на свободомислещите, народните минималисти, народните максималисти, чиито членове се отказаха от мандатите си, след като им беше отправено ужасното обвинение от страна на социалните народни прогресисти, че блокът, организирайки екскурзия до общинския язовир, беше изловил всички платики, а беше изплюс­кал и всички рибки, с които беше зарибен язовирът за сметка на данъкоплатците. Доказателство за това бе­ше и фактът, че водачът на народните максималисти се беше задавил с едно набързо налапано пържено шаранче, от ония, с които неотдавна беше зарибен язо­вирът.

Коалицията се сгромоляса. Оставките валяха една след друга като гнили круши. Размириса се навсякъде.Един ден, когато някакъв гражданин попита главния келнер в хотела „При короната" кой е кривогледият а червенокос господин, който си поръчваше вече трета порция  шкембе чорба, той  получи следния отговор:

 — Съшият този червенокос и кривоглед господин се записа в книгата на чужденците като правителствен комисар. Ние уведомихме вече полицията и те вече ще имат грижата да проверят документите му.

Никой обаче не е пророк в родината си. На заранта сам околийският началник посети кривогледия и червенокос господин и се оказа, че тая игра на природата е действително правителствен комисар. Дори на всичкото отгоре се установи, че накуцва и се храни само с шкембе чорба, следвайки теорията, че шкембето съдържало пепсин. Играта на природата, значи, ядеше шкембе чорба и гледаше през прозореца на хотела към разпуснатите общински заседатели и всяка нейна втора дума беше: „Аз имам пувоар."

   Изродът насрочи  общинските избори. Легитимации, изборен апарат, установяване на местожителството, точна проверка на изборното право, най-различни неприятности, мъртвите започват да възкръсват от гробовете, за да предявят правото си на глас в общината.

   Кандидатски листи. Взаимни консултации на политическите партии. Шамари през месец септември, през нощите, когато месечината излива бледата си  светлина и когато хей там някъде душат някого, защото е привърженик на партията на реалистичните, социалистически насочени селяни и защото бил казал за партията на спасителите на народа, че главната им цел  била да се докопат до властта.

   Социалните народни прогресисти и народните максималисти си разменяха плесници.

   През тези тихи нощи член на народния прогресивен обзор беше ударен с юмрук по устата от един народен максималист, който пък беше осакатил един свободомислещ  прогресивен демократ в едно кьоше зад ъгъла.

   Всичко това беше един вид прелюдия, след като по улиците бе разлепено официалното съобщение за новите избори. След това всяка партия отпечата някакво най-обикновено встъпително обръщение към привържениците си и го разлепи по всички ъгли; в тия обръщения със съвсем семпли фрази се подчертаваше, че партията отново влиза  в изборна борба и че всеки трябва  да разбере, че на  всяка дена изборите трябва да се спечелят.

  След това в „Гласове от  Нучице", орган на свободомислещите прогресивни демократи, се появи  статия, която всъщност сложи начало на цялата бъркотия. Тази статия беше насочена срещу  водачите  на социалните народни прогресисти Юнес и носеше заглавието „Еталон за морално падение". Статията започваше  многообещаващо: „Една от най-жалките партии в нашия град е партията на социалните народни прогресисти.Ние дълго се колебахме, преди да употребим израза „от най-жалките", но явно безсрамното, лицемерно и неморално  държане на техния водач господин Юиес ни убеди, че с тая паплач на  господин Юнес не бива да се действува с ръкавици. Малко преди дасложим вестника на машината, в редакцията ни  снощи се яви млада девойка и със сълзи на очи ни съобщи, че била примамена от господин Юнес да излезе с него на разходка  извън града по посока на свети Вавржинец  и била съблазнена от него на „Прекрасна гледка", след като й обещал брак. Дори господин Юнес й обещавал  (не може да го проумее човек), че ще я направи кметица. Когато в четвъртък миналата седмица в 5 часа следобед бащата на споменатата девойка пожелал господин Юнес  да определи деня на сватбата, той бил най-просташки изхвърлен на улицата от този неморален човек, при което Юнес крещял след изхвърления баща, че дори и през ум не му минавало да се жени за някаква си повлекана, чиято почтеност може да бъде разколебана още при първата разходка.

   Това е, значи, прословутият морал на социалните народни прогресисти. Косите ни настръхват, като си помислим, че тази партия беше представена с двама членове в градския съвет и с трима в ревизионната финансова комисия, които са имали достъп до градската пенсионна каса.

    Днес вече никак не ни учудва, че градското ни стопанство е стигнало до положението, в което се намира, след като тази партия за сметка на данъкоплатците е провеждала  оргии с измамени и неопитни момичета някъде на „Прекрасна гледка".

   Ще станете кмет, господин Юнес, но в затвора. За злоупотребите на бившия член на градския съвет господин Пипих ще публикуваме обширна статия в следващия брой; съвсем естествено е, че господин Пипих също е социален народен прогресист, какъвто беше и познатият на всички общински мошеник и картоиграч, криминалният тип Книжек, иначе търговец на коне и зет на известния собственик на публичния дом „При вдовичката", за който се чу, че също щял да се кандидатира в подкрепа на тяхната програма ..."

   С тази статия от „Гласове от Нучице" разкъсаха тържествено блокадата. Органът  на социалните народни прогресисти „Обществени интереси" отговори незабавно с извънредно издание на вестника. На първа страница с дебел шрифт той публикува заявлението на нападнатия  господин Юнес, което започваше достойно:

   „В последния брой на печално известните „Гласове от Нучице" е хвърлил шепа кал по побелелите ми коси широкоизвестният лъжец и алкохолик редакторът Папик. Този индивид, който се гнуси от почтена работа, си е позволил да публикува по мой адрес нещо толкова странно, че ако не се касаеше за общинските избори, бих го сметнал за творение на размекнат мозък, а писача бих наредил просто да бъде отведен в лудницата. При дадените условия обаче,  когато между партиите, които участвуват в изборите, е започнала да се разгъва принципна изборна борба, господин Папик не може да бъде окачествен като луд, а като подлец от най-едър калибър, злоумишлен тип, който петни честта на хората като същинско изчадие. Всеки, който познава белите ми коси, а такива хора има много, знае много добре, че съм женен вече повече от четиридесет години и не е нужно да повтарям, че миналото ми е толкова бяло, както и главата ми. В града и в околностите мене ме познава  всяко малко дете и ето сега при залеза на живота ми идва някакво нищожество, тип, съден за безбройни престъпления, и ще ми твърди в очите, че съм бил обезчестил някого на стари години. Така не може, господа! Нашата предизборна борба трябва да има известно морално ниво, от името на партията си, партията на социалните народни прогресисти, аз призовавам изпълнителния комитет на партията на свободомислещите прогресивни демократи да изключи незабавно от редовете си — казвам го открито — този мизерен лумпен, уличник и безобразник, хулител на честта на хората, Папик. От своя страна аз заявявам, че съм подал жалба срещу този нахален  индивид и че на най-близката сесия на съда ще бъде оценено както трябва моралното падение на това нищожество.

                                           Подпис:

                                      Иозеф Юнес,

                                    аспид, мукава и

                               циментови керемиди"

   Вече е два часът след полунощ. Горе в дома на господин Венцелидес все ще свети. Господин Венцелидес все още седи на бюрото си и пише позив против всички партии. От време  на време той извиква към жена си в спалнята:

   — Как беше оная история с тоя народен макснмалист? Нужни са ми факти! Открадна ли той у Хоржинкови бутилката с оцет? Нали беше братовчед на слугинята им? Няма значение, важното е, че се е случило в семейството им и това е добре. Те, тия  народни максималисти, много взеха да си позволяват.

   Господин Венцелидес продължава да пише и след малко гласът му се чува отново да вика към спалнята:

   — Та как беше оная история, Маринка, с оня селския демократ? ...

   В хотела „При короната" държавният комисар преживя шкембе чорба.

ІІ

   Едно нещо беше типично. По плакатите всички партии представяха кандидатите си като известни и изпитани деятели, чийто избор ще бъде полезен не само за града, но и за всеки избирател, тъй като в общинското представителство ще влязат такива лица, конто гледат интересите на общината и няма да задоволяват само личното си честолюбие. С една дума, всеки от тях беше ангел, изключително честен човек, който не знаеше какво е това лъжа и измама.

   И едва сега настъпи генералната изповед. Листовки, пуснати в обръщение и от десетте политически партии без изключение, разкриваха и разобличаваха съвестта на кандидатите от противниковата страна. Научаваха се много хубави неща, излизаше, че всъщност водачите на всички политически партии, без каквото и да било изключение образуват прекрасна компания, която щеше да се откроява отлично на фона на Панкрац, Миров или Бори.

   Гражданите оставаха безкрайно изненадани какви изчадия са ръководили до последния миг съдбините на града. Всяка партия  пишеше анонимни и заплашителни писма и ги адресираше до другата партия, собствено до нейните лидери. Така членовете на националния прогресивен обзор писаха на лидера на свободомислещите демократи: „Внимавай, да не би резултатът от изборите да ти се забие в задника. Правиш ли сметка на какво ще седиш след това?"

   Нападнатият отговаря на  водача на партията на народния прогресивен обзор с анонимно писмо: „Франта, предупреждавам те да се оттеглиш навреме. Такъв спекулант, мошеник и уличник трябва да бъде елиминиран от обществото! Предай се доброволно, Франта, защото ще доложа за тебе и тогава ще те откарат принудително в Кутна Хора!"

   Демократическата партия на свободомислещите изпраща на народните  максималисти следното анонимно писмо: „Господин  Янота, надявам се, че след получаването на това писмо вие ще поднесете оставката си на председателя на своята партия, в обратен случай един ваш добър приятел ще осветли обществеността как стои въпросът с картофите за бедните от общината. С приятелски  поздрав И. М."

   Водачът на народните минималисти получи следната съвсем кратка  анонимка: „Разбойнико, не се явявай на предизборното събрание, защото ще те попитам къде отидоха парите, които получи от продажбата на захарта от общинския резерв."

   Водачът на демократичната партия на свободомислещите бе приятно изненадан от следното  писмо: „Високоуважавани господине! Дългогодишен член съм на нашата партия и затова съм твърде болезнено засегнат от държането на члена на вашата партия господин Семерак, чието име заема първо място в кандидатската листа. Този господин злоупотребява до крайна степен не само с вашето доверие, но и с вашата съпруга. Заварих госпожа съпругата ви на местопрестъплението да флиртува с господин Семерак в горичката на Марков! Учудвам се  как досега не сте забелязали колко изпомачкана е полата на  вашата съпруга, когато се връща от разходка. Много добре ще направите, ако наплескате публично този свой съпартиец. Ако искате да се убедите, че не ви разправям лъжи, попитайте най-добре съпругата си защо в долчинката на Марков от 16 май не расте вече трева. Пожелавам ви пълен успех при чистката на вашата партия и оставам ваш стар привърженик и съпартиец. Отгатнете: кой?"

   Съпругата на водача на партията на спасителите на народа получи следното препоръчано писмо: „Госпожа Киндлова! Сутрин, когато  вие ходите на църква, вашият мъж си води ученички в мазето  и още преди да се омъжите за него, беше успял да пипне мръсната болест. Посъветвайте го да не кандидатствува, защото един баща ще го разобличи. Засега чао и чакайте, продължението. Попска калевра такава!"

   Приблизително по същото време господин Венцелидес се разхождаше нервно из стаята си със следното отворено писмо, което му беше връчено с наложен платеж: „Келеш с  келеш! Каквито и келешлъци да правиш, няма да спечелиш. Много добре ги  знаем келешлъците ти, те са ти вродени, нали заради тях те бяха хакнали в дранголника преди три години в Долна Австрия, където лежа за просия, а след това по етапен ред те изпратиха в Недоухов, перко с перко такъв. Гледай си кегелбана, свиня недна, и не се интересувай от политика. От политика разбираш толкова, колкото свиня от кладенчова вода. Да ти е да грабиш от всякого, но го няма майстора, спекулант такъв!"

    Съдбата не отмина и водача на партията на провинциалните демократи.Някой от партията на реалистичните, със социална насоченост земеделци му писа следното: „Пепичек Кожодеров! И до ден-днешен сигурно се пукаш от яд, че в касичката на учителското взаимоспомагателно дружество, която скри под балтона си преди войната в ресторанта „При Харцулите", се оказаха само няколко шестака? Трябваше да дойдеш в кръчмата една седмица по-рано. Когато в касичката имаше повече от сто. Ех, как можеше да се натряскаш тогава! Помниш ли, че по време на войната ни продаваше изгнили картофи? Но ето че най-сетне настана и божият съд. Прибери си партакешите и замини за чужбина, да си търсиш щастието по широкия свят! Един от тия, които те познават много добре, а и ти него!"

   Повтарям още веднъж, всичко беше една огромна, разработена до всички подробности генерална изповед.

   Полека-лека анонимните писма започнаха да добиват гласност, тъй като всеки атакуван отпечатваше листовка и с нея даваше израз на удивлението си над простащината, с която някои водеха предизборната борба. Печатарите бяха затрупани с работа, работеха в извънредно време и една от най-важните личности в печатницата беше коректорът, когото всички спираха на улицата и го питаха: „Гоподин Бенке, не сте ли чели днес нещо против мене? Ама недейте казва, че не сте, аз виждам по очите ви, че има нещо.Ето докъде стигнахме с тая предизборна борба!"

   Целият град беше облепен с афиши, големите букви, с които беше набрана думата „ЗАЯВЛЕНИЕ", биеха отчаяно в очите на всички.

   И най-умерената декларация имаше горе-долу  следното съдържание: „С най-голямо възмущение отхвърлям твърдението на политическите ми противници, че в 1913 г. съм застраховал съпругата си Мария Дъртинова, по баща Хлоупкова, за 25 хиляди крони и че съм я бил удавил с користна цел по време на къпане в общинския  язовир на 19 август около 7 часа  вечерта. Заявявам, че никога не съм  бил женен, никога не съм правил каквато и да била осигуровка на някого, а на указаната дата съм се  намирал в ареста на  земския съд в Прага заради публично насилие срещу полицейски стражар малко след пристигането ми в Прага с цел да разгледам  Храдчани. Щепан Дъртина, производство на модели за ръкоделие"

   Докъде можеше да се стигне по линия на взаимните обвинения свидетелствува една друга отчаяна  декларация на някой си Кршиста, който се кълнеше, като сочеше и свидетели, че никога не е задигал траверсите по линията на северозападната железопътна линия и не ги е продавал отново на държавата и че не е извършвал кражба на телеграфна жица по шосето за Пилзен.

   Декларациите пораждаха други декларации и някои от новите понякога бяха доста детайлно разработени, като опровергаваха и допълваха предишните.

   Най-общо тези контрадекларации имаха следното съдържание: „Безкрайно сме учудени, че господин Харцуба е проявил такава дързост и е имал  нахалството да публикува защитна декларация срещу нашето обвинение. Не ни остава нищо друго, освен да припомним, че събитието, за което става дума, се случи преди 18 години в Часлав, където по това време нашият приятел държеше магазин за текстилни стоки. През нощта на 12 август във вторник срещу сряда той сам запали магазина си, след като преди това увеличи застраховката му. През седмицата, която предхождаше пожара, не минаваше нощ, когато той да не изнася от магазина си пакети с различни стоки. Ние ще му припомним съвсем точно: в неделя той замъкна у дома си канавацата, в понеделник пренесе ангина за възглавници, във вторник дамаска, в сряда оксфорд, в четвъртък зефир, в петък коприна, пешкири, носни кърпички, кърпи за чинии, в събота бельо, в неделя пакет с вълнени платове за рокли и парче сукно, в понеделник конци и ширити, а през нощта във вторник срещу сряда взе, че запали празните рафтове. Да, господин Харцуба, то не е така просто да ни наречете с лека ръка в защитната си декларация  обругатели, след като сме ви щадили и ви нарекохме със съвсем умерената дума „подпалвач". Ние впрочем знаем предварително, че сте дебелоок и че ще издадете още една декларация в своя защита. Но да видим колко са зрели избирателите. Те трябва да разберат, че ако допуснат кандидат на листа с името Харцуба, ще изберат за свой представител един подпалвач, който едва ли не опожари целия Часлав."

   Господин Харцуба е толкова самонадеян, че издава защитна декларация и я разлепва по всички ъгли в града.

 „Трябва просто да констатирам, че действително преди 18 години съм бил в Часлав, но не съм имал никакъв магазин с текстилни стоки, бидейки представител на фабриката за коркови изделия в Клащерец на Охра, така че в моя склад не е могла да се намира никаква канаваца и тям подобни. Мисля, че това е напълно достатъчно не за да отхвърля обвиненията, отправени срещу мене, защото това не ми е потребно, мене тук ме познава всеки, но за да бъде разобличена без остатък известната партия на политическите лъжци и негодници."

   Разбира се, че това не беше достатъчно. Нахвърлиха се срещу него с още по-голяма стръв и още на следния ден по улиците можеха да се видят следните плакати:

ПРИЗНАНИЕТО НА  ГОСПОДИН ХАРЦУБА!

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ МЪРТВЕЦ СЕ  ИЗПОВЯДВА!

   „Въпреки че сме свикнали с безсрамието на политическите си противници, все пак ние бяхме изненадани от циничното признание на господин Харцуба, че действително е бил в Часлав, когато изгоря складът му за коркови изделия, за което той се готви предварително цяла седмица, като занесе в дома си на сигурно място пакетите със стока. За да освежим паметта му, ние представяме на вниманието на цялата ни общественост хронологически преглед  на онова, което той тогава успя  да отклони  незаконно. В неделя на 3 август (през нощта в събота срещу неделя) той замъкна вкъщи  корковия материал, предназначен за пивовари и производители на  вино, за бутилиране на минерална пода, за ликьоропроизводители, за бирхалета. В понеделник той отклони незаконно запушалките за аптеки и дрогерии, във вторник през нощта изнесе сламените облекла за всички  видове бутилки, корковите втулки и тирбушоните за всякакъв вид тапи. В сряда изнесе цяла кола коркова подплата на линолеум за настилки, коркови скари за подове в бани от всякакъв вид и коркови перодръжки; в четвъртък дойде ред на корковите килими и цялостните коркови подложки; в петък на корковите  чували, в събота той извози корковите тухлички, корковите стърготини и отпадъци, в неделя корковата термоизолация, а в понеделник триещите се коркови втулки за различни видове машини. А на дванадесети вече складът бе опожарен. Това са фактите, господин Харцуба! С тези факти ние отговаряме на намереното ви: „Не ви ли е достатъчно това?"

   След като прочете новото обвинение, господин Харцуба седя до късно през нощта като осъден на смърт преди екзекуция. Пред него на бюрото му имаше лист хартия, съвършено чист, ако не се смята заглавието, което той успя да съчини с голяма мъка, преди да се съмне.

ЗАЩИТНА ДЕКЛАРАЦИЯ №3

   След това започна да се съмва, а листът си оставаше все така чист. За господин Харцуба логиката на нещата се беше съвсем объркала и накрая той можа да напише само следното: „Като отговарям  на просташките нападки срещу мене, аз моля разумната публика да се информира за мене във фабриката за коркови изделия в Клашер на Охра, Блунерсдорф."

   Тази защитна декларация наистина можа да се прочете по разлепените плакати, но  обществеността този ден бе шокирана и от надписа, направен с бояджийска четка върху  вратите на кметството. „Бившият кмет Юнес яде котки". Същата ръка бе написала върху тротоара пред кметството: „Избирайте Венцелидес!"

   Играта на природата — правителственият комисар — отсреща  в  хотела  продължаваше да преживя  шкембечорба ...

III

   Авторите на анонимните писма скоро бяха разкрити и тъй като във всяка партия имаше поне по един, това всъщност спадаше към добрия тон и всяка от партиите по предварителна договореност издаде декларация, в която се четеше едно и също изречение:

   „Анонимните писма на члена на нашата партия ...следователно са единственото, в което могат да ни упрекнат. Друго нещо, в което да ни обвинят, може да се каже, не намериха..."

Търговските пътници, които по това време минаваха през града и можаха да прочетат всички  листовки, имаха впечатление, че са попаднали в  някакво гнездо на разбойници и когато  нощуваха  в хотелите, забарикадирваха вратите на стаите си, като местеха гардеробите и други мебели и изобщо вземаха всички  възможни предохранителни мерки, а сутрин се събуждаха недоспали и бързаха да напуснат града.

   Тук трябваше да се състои панаир, но под впечатлението на взаимните обвинения на политическите дейци в града пристигнаха твърде малък брой заинтересувани лица.

   „Оставете, това не са хора — говореше се в околността. — Ще пристигнеш в града и кандидатите ще вземат да те заколят и оберат."

IV

   Не зная какъв ще бъде резултатът от изборите, но току-що се завърна един гражданин от града, който разправи, че когато отивал на гарата, разлепвали нови плакати, в които пишело, че бившият директор на пенсионната служба в града е перверзен индивид, който поддържа любовни отношения със секретаря на собствената си политическа партия ...